Здравей, странна птицо

Здравей, странна птицо

Как си, птицо?

Питат ли те често защо си странна?

Губиш ли се понякога в тълпа, която те сочи с пръст, защото изразяваш себе си много смело, индивидуалното ти мнение шокира ли често околните ?

Те ли те сочат – групата от хора, които се обединяват, дори когато не са съгласни един с друг, но го правят, защото в коалиция са по – стабилни?

Страннико, ти ли си този, който все има различни гледни точки? Пък казват, добре е да губиш хора от живота си, но не е добре да изгубваш себе си. Странната птица знае това и, заради това няма много други птици приятели в живота й.

Мислят ли те за луда понякога, птицо? Да, знам защо те питам. Сочеха ме с пръст. Като малка ми казваха, че съм луда. Сега отново ми го казват, но аз знам, че това, което те наричат “лудост”, това е да си себе си и да си щастлив от себе си, да приемаш себе си, да опознаваш това, което си, да променяш себе си, когато не се харесваш. Това за лудостта сега ми се струва, като комплимент, но когато бях дете не знаех какво е, по техния тон усещах, че имаха предвид, че е негативно и лошо да си “луд”.

Сега често ги чувам да казват, че всички луди са щастливи, не знам дали е точно така.

Странна птицо, случва ли ти се да останеш често сама? Да, защото имаш нужда да дишаш в полето и да се гмурнеш в спокойствието на огромните пространства, в които си сам. Защото ние, странна птицо, обичаме най – вече собствената си компания.

Защото ние, птицо, сме тези, които усещаме квинсентецията на живота. А то това понякога си е много изтощаващо. Но ние му се радваме и събираме сили за още квинсентенциални гмуркания чрез оставане насаме със себе си и с пчелите.

Ние сме полезни за обществото, също като тези приятелчета. Защото, птицо, всеки може да е странен, но не всеки може да лети. А ние можем, точно като пчелите. И събираме от живота това, с което да направим меда и да го поднесем на другите птици, в които откриваме сродни души. Пък нека казват, че сме откачени, в полета си сме намерили покоя и ще донесем усмивки на всички, а дори и човките ни не могат да ги прикрият, защото сме тук, за да бъдем радост, да бъдем позитивизъм, да бъдем мотивация, да бъдем щастие.

Нека бъдем, птицо !

Любовта е:

Една душа може да си помисли, че се влюбва с очите си и, че обича външността. Но това, което ние не знаем е, че любовта не е красивото тяло, хубавото мило лице, претъпканата банкова сметка, скъпите подаръци, луксозните ресторанти.

Любовта е … (предполагам аз, но си знам и, че нищо не знам) отношение, поведение, споделяне, да ти “фитне” перфектно на човека отсреща философията за живот, неговият мироглед, ценностната му система. Любовта я създаваме, когато си съвпадне енергията ни с някого. От нас зависи какво ще последва, защото ние сме творци, изследователи и ученици в този свят.

Музика за душата

Когато слушаме музика през YouTube, там започват да звучат песни, които преди това сме избирали и сме ги пускали вече. Така е и в нашия живот, каквото изберем да дадем на света, да “изсвирим” от себе си нещо, това после ни се “пуска” от Вселената към нас, защото не натиска тя “плей” бутона. Ние преди да слушаме какво има да ни каже, вече сме натискали “плей” много пъти и сме избирали песните, които после ни се въртят и си ги слушаме в живота ни.

Най – важното е внимателно да си създаваме плейлистите в YouTube, съсредоточено и строго да подбираме преди да натиснем “плей” бутона.

Широко отворени очи

Аз просто обичам да виждам твоя начин да изразяваш себе си.

Заради това гледам към теб. Защото не искам да пропусна нищо.

Нали ме попита защо не спя нощем?

Будна съм, защото не искам да изпусна нито един миг от времето ни заедно.

Понякога искам тишина.

Понякога искам тишина.

Искам да вляза в нея и никой да не ме вижда, не искам никой да ме гледа, докато аз сама не взема решение да изляза.

Понякога искам да се намокря, за да се освежа. Отивам под душа и съм цялата там. Сълзите се сливат с водата и аз там съм спокойна.

Понякога искам слънце. Отивам на плажа, без плажна кърпа, защото лягам на пясъка, а водата съхне бързо, щом изляза от морето – слънцето ме изсушава по – нежно от кърпата ми. Понякога искам любов. Искам цялата да съм обгърната в любов, без никой да ме е прегърнал физически.

И къде да отида тогава?

Естествеността. Истинските жени.

Днес се вдъхновяваме от истинските жени. Тези, които разчитат на това, че пътуват навътре в себе си, изследват света, обичат се, защото са успешни в професиите си, заради труда, който са положили и пътя, по който са избрали да вървят. Те са това, което са, заради талантите си и упоритостта, с която ги развиват и, защото се наслаждават на живота и му се възхищават непрекъснато. Това са те! Изследователки, таланти, красавици, успешни, добри хора, силни личности, интелигентни дами, майки, уверени, сияещи и най – вече ЕСТЕСТВЕНИ  МОМИЧЕТА, които ни вдъхновяват.

Yoana
Йоана – Маркетинг eксперт, Собственик на сватбен бутик “Jollie”

 

Tamara
Тамара – Хореограф на балет “Нова”

 

Sonya
Соня – Експерт по дигитален маркетинг

 

 

Stasi
Станимира – Музикант/Художник

 

Petya
Петя – Експерт “Администрация и информационно обслужване”

 

Nadjid
Наджие – Инженер – Мениджър

 

Мисията ни е да накараме, колкото се може повече момичета да не се обръщат към пластичната хирургия, освен ако това не се налага поради здравословен проблем. Този грешен шаблон, по който всички преправят естествени лица – несъразмерен малък нос на фона на главата, чип и, колкото  се може по- малко да стърчи напред, което е неестествена характеристика на носа – той е нос, за да си стърчи напред, констатираме ние с усмивка. Устата не е добре да е подута и огромна, а носът – дребен и мижав. Няма хармония в това, а красотата е хармония и баланс, който идва от вътрешния свят на жената.

Естествените жени имат чар, натурални, сладки са и секси с истинското си излъчване. Супер резултати във визията се постигат с декоративна козметика – лек грим, руж, блясък, от които лицето започва да грее още повече, хубав цвят червило, което кара устните да блестят, молив, който ги контурира. Външният вид е хубаво да се поддържа с правилните продукти, подходящи за съответния тип кожа на жената. Косите също можем да боядисваме за разнообразие или, за да уеднаквим цвета си, ако имаме вече бели такива. Всичко можем да правим по външния си вид, за да изразим себе си чрез него, но без игли и скалпели, молим. Защото това няма да доведе до нищо добро. Губят се мимиките на лицата, усмивките не са това, което са – естествени и истински. Дори да са от сърце, лицата стават, като стегнати и загубват изразителността си, която е красива.

А какво изразяваме, ако посегнем на лицата със скалпели и правим пластични операции ? Някой замислял ли се е? Какво по – точно? “Поправяме” това, че приличаме на родителите си визуално? Не харесваме себе си ли? Не мислим, че имаме други качества, освен лице и гърди ли? Залагаме на тях в живота си, за да успеем?

Нашето съвършенство се изразява в това, че всяка една от нас е уникална със собствена форма нос, устни и очи. Автентичността е красива във визията на една дама, а не направата на нос по шаблон или устните подути, правят дамата красива.

Красота и стил не идват от моделирано лице. Те идват от самочувствие, увереност, интелект, постижения. Нека никой не се заблуждава, че като се коригира лицето с операции – бори комплекси и става по – уверен и сигурен в себе си, а също така тогава почва да излъчва здравословно самочувствие.

Ако ние не работим върху духовното си израстване, не пътуваме навътре в себе си, ставаме за смях, защото се надуваме и перчим, заради визия (сплескан нос и подпухнала уста), също вдигаме самочувствие, заради огромен силиконов бюст с дълбоко деколте и започваме да си вярваме и плямпаме самонадеяно, а вътре в главата – НЯМА МИСЪЛ. Това е история по действителен случай.

 

#TS0804