Каква радост!

Светът потъна в тишина.

Сега всичко, което приемахме ние хората за даденост,

ще осъзнаем каква безмерна радост е.

И колко безценно е да докоснеш листенцата на цвете през пролетта.

Да усетиш лъчитe на слънцето как те галят, докато се разхождаш в парка.

Да пиеш кафе навън с приятели.

Да вдъхнеш от аромата на цъфналите дървета.

Каква радост е да стъпваш бос по пясъка на дивия плаж и да тичаш по планински пътечки, слушайки птички как пеят.

щастие
Снимка: Станимира Тенева
радостное
Снимка: Станимира Тенева

Щастливите хора. Познавате ли ги?

Щастливите хора. Те си  приличат. Всеки един от тях е уникален, но си прилича с другите. Те са безкрайно щедри, обичат да раздават от себе си. Кой, каквото има. Един – усмивки, друг – надежда, а трети ходи сутрин да занесе топла баничка на деца, които просят пред супермаркетите. Приличат си и по друго. Приличат си, защото са благодарни. Един – за колата, която кара, но нищо, че  е на над 2 десетилетия, друг за топлото палто, което има. И нищо, че му е единственото и не може да е “в крак” с новите модни тенденции. Но му е уютно навън в студен зимен ден, докато чака на спирката да дойде рейса. Уютно му е, заради това палто, което го топли в студа. Трети е щастлив, че има малък спретнат апартамент с нисък наем, в който си прави топъл чай от мента с две лъжици мед. И нищо, че се намира накрая на града. Щастлив е и за меда, който си купи по пътя към планински курорт от един усмихнат  пчелар, карайки колата си на 3 десетилетия и, спирайки на всеки баир, защото загряваше и гаснеше двигателят.

Ето по това си приличат щастливите хора, въпреки че всеки един  от тях е уникален. Те обичат живота и непрекъснато са благодарни за него, за Слънцето, за Луната, за срещите, за усмивките. Ето я и причината те да са щастливи. Те не искат нищо повече от това, което имат, а получават много, защото това, което имат им е достатъчно, но животът ги дарява с блага. Тяхната цел не е да трупат,  а да дават.

Ако ти си припознал себе си в текста,  аз също ще те позная, когато се видим, защото ние си приличаме, върпеки че всеки един от нас е уникален сам по себе си и много специален. И, знаеш ли, въпреки че ние не се познаваме, когато се видим ще се разпознаем. 🙂

До нови срещи, щастливецо. 🙂

Увереност в себе си. Как се постига?

Имате нещо, което много харесвате в себе си? Постарайте се да го показвате по – често.

Няма такова нещо ? Ами какво чакате !? Открийте го ! Всеки един от нас е специален и уникален. Усмихнете се ! Да, усмивката ви е красива. Показвайте я по – често с гордост, че я притежавате.

   Любопитството ви.

То е ключът към утвърждаване на увереността ви. Нямате любопитство ? Ами развийте го, изследвайте света – много е интересен !Научавайте по – често нови неща, а това ще ви е от полза да бъдете по – комуникативни, а по този начин да затвърдите или развиете здравословно самочувствие, което да ви помага да успявате все повече в живота си.

   Хоби. Творчество. Създайте нещо свое.

Някои от нас рисуват, други пеят, трети шият или плетат. Посадете си цвете, поливайте го всеки ден и се радвайте на цъфтежа му. Без претенции, без  амбиции. Това е хоби, забавлявайте се, изследвайте, откривайте. Това е за вас самите. Без очаквания за одобрение или претенции, че някой трябва да го хареса. Сътворете си нещо от вас за вас. Това е себеизразяване, любов към себе си, повдигане на самочувствие, опознаване на себе си дори. Този процес на създаване ни кара да видим колко сме значими.

Eго. Здравословно. Болно.

Човек, който изказва чувствата си, разкрива себе си е осъзнат, решителен и смел. Човек, който е груб, безпардонен, агресивен, кибритлия , със сигурност има болно его, което не му позволява да разкрива обич, а така той единствено подтиска себе си и се отдалечава от хората. Здравословното его е да бъдеш наясно със себе си, да си индивидулист, да се себеизразяваш и да приемаш мнението на околните, да ги цениш и уважаваш. Да бъдеш критичен към себе си да се надграждаш всеки един ден. Да търсиш и да се надяваш на обратна връзка, това са характеристики на човек който има здрaвословна връзка с егото си. Егото е Аз, аз съм центърът. И това е хубаво, ние сме тук, за да обичаме себе си и да се грижим за нашето духовно тяло с много любов, за да можем да даваме на близките си най – доброто, на което сме способни. Всеки от нас има его. То не е в никакъв случай непременно негативно натоварено. В днешния свят, който изобилства от информация, парадоксално е, че хората бъркат понятията и ги употребяват грешно. Тези наблюдения ме подтикнаха днес да пиша за егото. Здравословно его е да знаеш кой си. Когато си смирен, уверен, фокусиран, няма за какво да се инатиш, да бъдеш груб или да се затваряш в себе си, като сърдито дете, тръшкащо се за поредния самолет играчка, от който детето има вече 150 еднакви пластмасови фигурки. Това са все действия, характерни за човека с болно его. Той е най – вече вербално агресивен, защото физическата агресия се наказва от закона, мени настроенията си ежеминутно, преминава от веселост в грубост и безпардонност най – вече. Той не уважава никого, не цени останалите, за себе си той е най – най, всички останали са низши, не иска да чуе те какво мислят, обезличава ги, защото той трябва да се чувства ЗНАЧИМ, а болното му его, му забранява да изпитва самочувствие сред свежите и позитивни хора, той се чувства обезличен и малък сред тях. Той не оценява уникалността на всеки един, тя го дразни,защото сам се подтиска и го е яд, че не е той “центърът на света”. Имайки предвид казаното до тук болното его си е направо вманиаченост и болест, защото вгорчава живота на човека. Болното Его разболява не само него, но и социалния му живот. Човекът с такова его няма нито една здравословна връзка, а те са или по принуда, за да не е напълно сам, или са фалшиви и от куртоазия, или са роднински – по задължение. А може би точно липсата на самочувствие и усещане за значимост, най – вече кара човека с болното его, да бъде груб, лош, самодостатъчен, надменен и обидчив. Добрата новина е, че и за това има лек – времето. Много хора с годините успяват да създадат здравословна и балансирана връзка с егото си. Лошата е, че не всички могат да го надрастнат. Историята познава случаи на хора, които цял живот са с болно его. Най – доброто, което би помогнало за справянето с болното его е да се работи върху самочувствието, да има много любов – да си позволи да обича себе си и околните. Човек щом е уверен, може само да се любува на света, живота и хората.